Програма безстопанствени кучета

П Р О Г Р А М А

ЗА

НАМАЛЯВАНЕ НА ПОПУЛАЦИЯТА И ТРАЙНО РЕШАВАНЕ НА ПРОБЛЕМА С БЕЗСТОПАНСТВЕНИТЕ КУЧЕТА НА ТЕРИТОРИЯТА НА ОБЩИНА ВЕТОВО

(Настоящата програма е приета с решение № 210 по Протокол №17 от 24.10.2008 г. на Общински съвет – Ветово, в изпълнение на чл.40 от

 Закон за защита на животните, обн. ДВ, бр. 13 от  08. 02. 2008 г.)

 

1. ЦЕЛИ И ЗАДАЧИ НА ПРОГРАМАТА

Целта на тази Програма е като се използват хуманни методи  да се постигне нов  съвременен подход, способстващ за установяване на трайна тенденция за намаляване на броя на безстопанствените кучета на територията на Община Ветово

Формирането на конкретни цели и мерки на Програмата е извършено на базата на детайлен анализ на съществуващото състояние и специфичните местни условия и нужди. От друга страна те са синхронизирани с изискванията поставени в нормативната уредба на Република България.

Предвижданията  са, че реализирайки програмата на територията на Общината  след около четири години популацията на кучетата трябва да бъде овладяна и да се премине към извеждане на кучетата от улиците и трайното им настаняване в приемници, както предвижда и мярка 1 по долу. 

 

2. НОРМАТИВНА УРЕДБА

            Програмата е разработена в съответствие със съществуващата нормативна уредба, визираща както преките, така и косвените проблеми, генерирани от свръхпопулацията на скитащи кучета както в населените, така и извън населените територии. По долу са цитирани извадки от нормативни документи, регламентиращи разглежданата проблематика.

Задълженията на общинските съвети и кметовете на общини по отношение на безстопанствените кучета са определени в Закона за Защита на животните (ЗЗЖ) (Обн., ДВ,бр.13/08.02.2008 г., в сила от 31.01.2008 г.) и Закона за ветеринарномедицинска дейност (ЗВМД) (Обн., ДВ бр.87 от 1.11.05 г., в сила от 01.05.2006 г., изм.бр.30 от 11.04.2006 г., в сила от 12.07.2006 г., изм. и доп.,бр.31 от 14.04.2006 г., в сила от 14.04.2006 г., изм., бр.55 от 07.07.2006 г., изм. и доп.,бр.88 от 31.10.2006 г., в сила от 31.10.2006 г., бр.51 от 26.06.2007 г., в сила от 26.06.2007 г., бр.84 от 19.10.2007 г.)

            Съгласно чл.40, ал.1 от ЗЗЖ – „Общинските съвети приемат програми за овладяване популацията на безстопанствените кучета и предвиждат средства за изпълнението им.”

            Според чл.41, ал.1 от същия закон – „Безстопанствените кучета се настаняват от органите и организациите по чл.40, ал.2 и 4 в приюти, регистрирани по чл.137, ал.1 от Закона за ветеринарномедицинска дейност.”

            В чл.40, ал.2, чл.41, ал.2 и 3 от ЗЗЖ и чл.178 от ЗВМД задълженията на кметовете на общини и кметства са конкретизирани:

            Чл.40,  ал.2 – „ Кметовете на общини организират изпълнението на програмите по ал.1 и ежегодно внасят отчет за тяхното изпълнение пред генералния директор на Националната ветеринарномедицинска служба.”

            Чл.41, ал.2 – „ Органите на местната власт изграждат приюти за безстопанствени животни.”

            Чл.41,  ал.3  –  „ Кметовете на населени места отговарят за дейността на приютите по ал. 2.”

            Чл.178  –  „ Кметовете на общини,райони и кметства организират контрола за спазване изискванията на чл.172, т.1 и 2, чл.173, т.1 и чл.177, ал.1, т.3 и 4 от ЗВМД.”

           

 

3. АНАЛИЗ НА ОБСТАНОВКАТА В НАСЕЛЕНИТЕ МЕСТА

НА ОБЩИНА ВЕТОВО

През последните години е регистрирана трайната тенденция на завишаване на нападнати или ухапани от скитащи кучета хора на територията на Община Ветово.

            Знае се, че нерегистрираните случаи са винаги повече от известните тъй като различен дял от ухапаните остават извън полезрението на здравеопазването поради непотърсена медицинска помощ. Те са много по-опасни в епидемиологично отношение, защото са неизвестни и разпространяват безпрепятствено заразата.

Анализът на профилактиката и борбата с паразитозите показва, че е налице тенденция към увеличаване. Основание за това е, както тенденцията за увеличаване на броя на скитащите кучета през последните години, така и съществуващата многофакторност в реализирането на ефективен епизоотологичен и противоепидемичен контрол.

 Епидемичният процес при паразитозите се обуславя от комплексното действие на следните фактори – биологичен, природен и социален. Последният се явява основна движеща сила. Епизоотично-епидемичният процес при паразитозите е тясно свързан с влиянието на социалните фактори – характер и степен на развитие на животновъдството, брой на кучетата, състояние на ветеринарномедицинския контрол, нивото на образование и здравна култура на населението, материалното състояние, миграционните процеси, характер на организация на здравеопазването, диспансеризация, размер на профилактичните и противоепизоотичните мерки за оздравяване на жизнената среда на човека.

Характерът на епидемичния процес зависи от поддържането на инвазията в източника – кучето,  възможността за разсейване на яйцата на паразитите, степента на контакта на човека с гостоприемника.

 Както е видно от гореизложеното заболяванията, чийто преносител или гостоприемник е кучето са сериозен проблем с многостранни измерения: хуманно-медицински, ветеринарномедицински, социално-битови, икономически и екологични, което налага разработването на настоящата програма.

 

 

4. ОБЩ ПОГЛЕД ВЪРХУ ПРОБЛЕМИТЕ,

СВЪРЗАНИ С БЕЗСТОПАНСТВЕННИТЕ КУЧЕТА

 

БИОЛОГИЧНИ ХАРАКТЕРИСТИКИ И ОСОБЕНОСТИ

 

          Общи данни – характеристика на вида Canis familiaris

Според зоологическата систематика кучето принадлежи към семейство Кучета (Canidae) на разред Хищници (Carnivora). Още от дълбока древност хората започнали да отделят най-послушните, най-възприемчивите, с най-добри качества кучета. Този изкуствен отбор още в най-ранните стадии на одомашняването спомогнал за развитието на нужните за хората качества в кучето. Под влияние на условията на средата и отбора те се изменяли, постепенно се създавали нови породи и техни представители се кръстосвали помежду си. От древността хората се стремели към въвеждане на определена специализация на породите, която се стараели да затвърдят в поколенията. Днес кинологията класифицира голямото разнообразие от кучешки породи в три основни групи:

примитивни породи – малък брой кучета, непретенциозни, устойчиви, трудно поддаващи се на дресировка и слабо привързани към човека. Това са някои азиатски породи и африкански ловни кучета.

преходни породи – група примитивни кучета, с които човекът е започнал целенасочена племенна работа и дресировка. Такива са някои групи лайки, кавказки и средноазиатски овчарки.

културни породи – най-многочислената група породисти кучета, за които човекът е създал благоприятни условия за отглеждане, хранене, племенно развъждане и практическо използване. Тук се отнасят всички ловни, служебни и декоративни породи кучета.

Според друга класификация кучетата се делят на 4 групи породи:

ловни кучета – лайки, хрътки, шпаниели и др.;

служебни кучета – овчарки, ерделтериери и др.;

спортно-служебни кучета – доберман-пинчер, догове и др.;

декоративни (стайни) кучета – пекинез, чихуахуа, японски хин, болонки и др.

Кучетата от различните породи са най-различни по тегло и големина. Днес в света се наброяват над 600 признати породи кучета. Кучетата в зависимост от породата достигат полова зрялост между 7 – 12 месечна възраст, но понякога първият еструс при женските може да се забави до 18-месечна възраст. Обикновено еструсът е два пъти годишно (пролет и есен) и продължава 14-22 дни. Нормалната бременност продължава средно 63 дни (при дребните породи – 58 дни, а при по-едрите до 65 дни). Средният брой на малките варира в зависимост от породата, телесното развитие на майката, храненето и други. Обикновено при дребните породи новородените са 2-5 броя, а при едрите – 6-12 броя. Мястото за раждане женската избира сама – най-често място, където тя се чувства по-сигурна. Раждането настъпва обикновено през нощта или в ранните утринни часове. Периодът през който малките сучат продължава до 7-8 седмица от раждането. Млечните зъби на кучето започват да се развиват 2 седмици след раждането. Смяната на млечни зъби с постоянни започва между 3,5 до 4 месечна възраст и обикновено завършва до 8-ия месец. В млада възраст кучето има 32 млечни зъба, а възрастното куче – 42 постоянни. Зрението на кучето има свои особености. То не е способно да види предмета едновременно с двете си очи, тоест всяко око има свое поле на зрение. Кучето не може да различава цветовете, но формата на предметите разпознава добре. Кучето вижда движението на предметите от разстояние 250-300 м и повече. Обонянието стои на първо място сред сетивните усещания на кучето. Продължителността на живота на кучето е 12-20 години.

 

 

ЕПИЗООТОЛОГИЯ И БОЛЕСТИ,

КОИТО КУЧЕТАТА МОГАТ ДА ПРЕНАСЯТ ПРЯКО

 

1. Инфекциозни болести

 – Салмонелоза (паратиф).

             Това е една от най-често срещащите се инфекциозни болести по бозайниците. Причинител на заболяването са няколко типа бактерии, които са много устойчиви към външни въздействия.

             – Туберкулоза.

            Специфична, хронична инфекциозна болест, която се характеризира с появата на туберкули (възелчета) в различни органи, които казеозират и впоследствие калцифицират. Болестта е разпространена повсеместно и от нея заболяват почти всички видове животни и човекът.

 – Бронхосептикоза (бордетелна инфекция).

            Заразно заболяване, което протича с признаци на бронхопневмония. Причинител е Bordetella bronchiseptica, която обитава горните дихателни пътища на повечето видове бозайници.

 – Бяс

            Остра заразна болест, към която са възприемчиви всички видове животни и човекът. Причинителят е вирус. Разпространява се от скитащи кучета, а в последно време и диви хищници. Заразяването става чрез ухапване или попадане на вируса върху ранички, драскотини по кожата. Инкубационният период е до 60 дни.

 – Тизерова болест.

            Причинител е Bacillus piliformis. Като причини за развитието на заболяването се считат стресорните въздействия (лошо хранене, третиране с препарати по време експеримент и други фактори, свързани с околната среда). Инкубационният период е от 5 до 15 дни.

2. Гъбични болести

 – Дерматомикози (трихофития, фавус, микроспория).

            Микотичните болести се наричат още дерматомикози, тъй като се предизвикват от гъбички и засягат кожата на почти всички видове бозайници. Инкубационният период продължава от 8 до 30 дни.

3. Паразитни (инвазионни) болести

 – Токсоплазмоза

Паразитно заболяване, с разнообразно протичане. Възприемчиви към болестта са всички диви и домашни животни. Токсоплазмозата е разпространена по цялото земно кълбо, както сред хората, така и сред животните.

             – Цестодози (представители на сем. Taeniidae).

            Към разред Cyclophylloidea спадат по-голямата част от всички цестоди. Това са най-съвършените и най-специализираните панделковидни червеи, които паразитират предимно в топлокръвните животни – птици и бозайници.

 – Ехинококоза

 – Дипилидиоза

 – Нематодози

             -Токсокароза

            4. Кърлежовопреносимите инфекции /КПИ/

            Бездомните и скитащи кучета представляват един от основните резервоари на зараза за някои КПИ, най-често срещана от които е Марсилската треска. Това обстоятелство изисква системни мерки за контролиране на кучешката популация.

 

 

5. МЕРКИ ЗА НАМАЛЯВАНЕ НА ПОПУЛАЦИЯТА

И ТРАЙНО РЕШАВАНЕ НА ПРОБЛЕМА

С БЕЗСТОПАНСТВЕННИТЕ КУЧЕТА

             

МЯРКА 1 Създаване на територията на Община Ветово на кастрационен център.

– Изграждане  на информационна система с наличната база данни за собственика и лекуващия ветеринарен лекар.

– Поставяне  трайна маркировка с цел регистрация, идентификация и избягване на повторно залавяне. Обезпаразитяване,  ваксиниране против бяс, издаване   надлежно попълнени ветеринарно-медицински паспорти за лицата, които ги обгрижват.

– Оказване помощ на пострадали и болни животни. 

– Задължителна здравна профилактика на кастрираните кучета.

– Залавяне и обработване на уличните кучета

            За да се избегне хаотичността при улавянето на кучета, ще се изготви схема на града и околните селища както и график за работа по нея. При обработка на оплакванията ще се изяснява на място проблема, като се спазва принципа “Сигурност на хората при същевременен ефект за намаляване популацията на уличните кучета чрез кастрация”.

            – Първичен преглед

            Извършва се от ветеринарния лекар, Животните се настаняват във временен изолатор преди извършване на първичния задължителен преглед, поради възможност от внасяне на зараза. Кучетата в приюта се наблюдават ежедневно за промяна в здравословното състояние. Ако след първичния преглед ветеринарния лекар заключи, че животното е болно, то се поставя в изолатор и според вида на заболяването и общото състояние на животното се пристъпва към лечение. Първичния преглед завършва с прилагане на комбиниран препарат срещу външни и вътрешни паразити. Всяко преминало първичен преглед животно се вписва в Амбулаторен дневник.

            – Отчетност и документооборот.

            Всяко ново заловено куче се вписва в дневник като се отбелязва дата, място на залавяне, пол, цвят на космена покривка, особени белези, индивидуална ушна марка, дата на напущане на приюта и причина за напущане. В случай на причинена смърт на куче по време на залавяне, се съставя констативен протокол с точно описание на обстоятелствата, довели до леталния край. Този протокол  се подписва от двама служители от екипа и от ветеринарния лекар.

         – Кастрация

            На кастрация могат да се полагат само здрави кучета, като задължително се обезпаразитяват, поставя им се трайна маркировка, ваксинират се против бяс, издават им се надлежно попълнени ветеринарномедицински паспорти, в които се отразяват извършваните манипулации. Тези кучета се връщат на местата от където са взети.

            – Маркировка

            Ползват се пластмасови ушни марки с идентификационен номер, гарантиращ уникалност и липса на странични ефекти. Номерът се записва в регистъра.

          – Евтаназия

            Евтаназията се извършва задължително от ветеринарен лекар на доказано злонравни,   болни  от  неизличими заболявания причиняващи им болка и страдание. 

            – Осигуряване на възможност за осиновяване

         Неправителствените организации за защита на животните имат пълен достъп до картотеката на приюта. Според данните в нея те търсят физическо или юридическо лице, което ще осинови куче след подписване на декларация.

            Съпътстващи дейности:

– Рекламни кампании с цел намиране на дом за част от уличните кучета и предпазване от насилие на улицата.

– Участие в изготвяне и провеждане на общообразователни програми насочени срещу безотговорното и нехуманно отношение към животните.

– Съвместни, адекватни и навременни действия срещу прояви на жестокост към животните.

– Изграждане на координационен център на програмата.
Координацията ще се изразява в създаване и поддържане на база данни за кучетата, решаване на проблеми, връзки с обществеността, масмедиите, контролните органи,  изготвяне на графици за кастрации на териториален принцип, както и проверка от природозащитните организации на граждани, поели ангажименти чрез декларация за редовно обезпаразитяване и ваксиниране на уличните кучета.

– Настаняване за постоянно обитаване на кучета, за които стопаните не могат повече да се грижат с цел подпомагане и предпазване от изоставяне на улицата.

– Поемане постоянна грижа в преходния приют за възрастни, болни или малтретирани, които трудно се адаптират.

– Уточняване  наличния брой женски кучета, подлежащи на кастрация.

– След овладяване на популацията и намаляване числеността на уличните кучета, постепенно на четвъртата година от изпълнението на програмата следва изтегляне в приюти, в каквито ще се трансформират кастрационните центрове.

МЯРКА 2  Организиране и обозначаване на места забранени за разходка на домашни кучета.

 Във взаимодействие с РВМС, НПО и общинската администрация, в зависимост от нуждите и отдалечеността от границите на населените места ще се обозначат и оборудват места за разходка. .

МЯРКА 3      Контрол по  изпълнение изискванията  закона от собствениците на домашни и ловни кучета.

Възлага се на съществуваща или новосъздадена общинска структура, като се съвместява и с други функции.

МЯРКА 4      Създаване на организация  за регистриране на домашните кучета и маркирането им като такива с подходяща маркировка (микрочип или ушна марка).

МЯРКА 5    Усъвършенстване работата на общинския изолатор. Дейността на същия се ограничава до обработване само на немаркирани като домашни или обработени от кастрационния център животни, приоритетно агресивни такива и до реакция по сигнали и оплаквания на граждани, свързани с немаркирани животни.